Огледало

aap (Ангел)
863 3587

22 may 2014, 9:03

Poesía » De amor

410 1 6

Самотен той на масата седеше!

И тъжно гледаше навън...

А мислите му тъй далече,

отлетели като в сън.

Сигурно отново пак я вижда...

И бленува за това!

Как я гали с поглед нежен,

там далече във съня.

Тя за него сигурно не знае?

Нито ще си спомни в някой ден...

Как с ръка от нежност

я докоснал в този ден.

Но ето, аз в очите му видях

за миг искра да свети!?

Но бързо тя изгасна във тъга

и споменът му се разнесе.

След малко стана със тъга!

Попипа масата със пръсти...

Погали спомена с ръка

и бавно тръгна си за вкъщи!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Letifova (Ел Ле)

2016-09-16T23:32:32+03:00

Когато намерите Любовта, не я превръщайте в спонем.
aap (Ангел)

2014-05-22T21:35:54+03:00

Благодаря Селена!За мен бе Удоволствие !!!Поздрав!!!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-22T21:24:56+03:00

Браво! Хареса ми стихото, изказа, погледа - през който си го предал... Хареса ми! Поздрав!
aap (Ангел)

2014-05-22T17:40:45+03:00

Благодаря за искрените коментари.Душата е най големия съхранител на спомени!!!
contessa (Светла Асенова)

2014-05-22T17:17:27+03:00

Трогателни редове ...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2014-05-22T09:43:00+03:00

Невидимите останки на душата са осезаеми... И винаги тъжни, дори споменът да е бил в радост...