Огледало

May 22, 2014, 9:03 AM

Poetry » Love

507 1 6

Самотен той на масата седеше!
И тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече,
отлетели като в сън.
Сигурно отново пак я вижда...
И бленува за това!
Как я гали с поглед нежен,
там далече във съня.
Тя за него сигурно не знае?
Нито ще си спомни в някой ден...
Как с ръка от нежност
я докоснал в този ден. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Огледало

Want to read more?

Random works