Огледало
Самотен той на масата седеше!
И тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече,
отлетели като в сън.
Сигурно отново пак я вижда...
И бленува за това!
Как я гали с поглед нежен,
там далече във съня.
Тя за него сигурно не знае?
Нито ще си спомни в някой ден...
Как с ръка от нежност
я докоснал в този ден.
Но ето, аз в очите му видях
за миг искра да свети!?
Но бързо тя изгасна във тъга
и споменът му се разнесе.
След малко стана със тъга!
Попипа масата със пръсти...
Погали спомена с ръка
и бавно тръгна си за вкъщи!!!
© Ангел All rights reserved.
