10 abr 2011, 20:00

Огледало

  Poesía » Otra
544 0 0

Красива плачеща жена

днес мина покрай мен като на лента,

красива в своята тъга,

обърна се и срещу мен поседна.

Погледнах в двете ù очи -

почервенели, ала тъй красиви,

като зелени светещи звезди,

удавени в сълзи горчиви.

В треперещите устни се загледах -

самотни, нецелувани отдавна...

В кожата ù сива, бледа,

в черната коса прибрана.

В ръцете двете, стиснати в юмруци,

готови да се защитят.

О, красиво плачещо момиче,

не всички искат да те наранят!

Красива плачеща жена...

Кой остави в тебе тази рана,

красива си във своята тъга,

но нима в нея да живееш си избрала?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...