Красива плачеща жена

днес мина покрай мен като на лента,

красива в своята тъга,

обърна се и срещу мен поседна.

Погледнах в двете ù очи -

почервенели, ала тъй красиви,

като зелени светещи звезди,

удавени в сълзи горчиви.

В треперещите устни се загледах -

самотни, нецелувани отдавна...

В кожата ù сива, бледа,

в черната коса прибрана.

В ръцете двете, стиснати в юмруци,

готови да се защитят.

О, красиво плачещо момиче,

не всички искат да те наранят!

Красива плачеща жена...

Кой остави в тебе тази рана,

красива си във своята тъга,

но нима в нея да живееш си избрала?