Огледало
543
0
0
Красива плачеща жена
днес мина покрай мен като на лента,
красива в своята тъга,
обърна се и срещу мен поседна.
Погледнах в двете ù очи -
почервенели, ала тъй красиви,
като зелени светещи звезди,
удавени в сълзи горчиви.
В треперещите устни се загледах -
самотни, нецелувани отдавна...
В кожата ù сива, бледа,
в черната коса прибрана.
В ръцете двете, стиснати в юмруци,
готови да се защитят.
О, красиво плачещо момиче,
не всички искат да те наранят!
Красива плачеща жена...
Кой остави в тебе тази рана,
красива си във своята тъга,
но нима в нея да живееш си избрала?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
