Не знам дали светът се е побъркал,

но повечето хора с пръст ни сочат.

Нас, влюбените, дето дръзнахме

във бурното море сами да скочим.

Представяш ли си колко странно е, 

за толкова модерното човечество,

да бъдеш по любов от друг избран, 

и обич да му даваш безконечно?

Но здрави ли са болните от мъка,

щом страдат им душите от заблуда, 

или по общо, тъй приета препоръка,

ги слагате в графата - луди? 

Наистина, не зная. Думи нямам. 

Поетът е в словесен дефицит. 

Какво, като в поезия и драма 

събират се четящи ме, съдби? 

Какво, като след всяко изречение, 

съзнавам в самота, че се обричат  

и повечето даже от рождение, 

в живота си не са били обичани... 

Това не ме отчайва, но е тъжно. 

Понякога навява бавна смърт. 

Сърцата нямат вечната окръжност, 

в която да се раждат всеки път... 

Така че, не вменявайте илюзии! 

Живейте с малко вяра и надежда. 

Самият аз, макар и със контузии,

разбрах, че даже слепият проглежда. 

А Господ да не пази вече зрящите! 

Ний имаме насреща огледало. 

Държа те със ръце и няма страшно. 

Не пускам, туй що в мрак ме е видяло! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

10.10.2023