19 feb 2008, 17:03

Огледалото на смъртта

  Poesía » Otra
644 0 2

Ужасно странен момент!

Спомен от предишен фрагмент

опитва се да задуши

моята истина, дишаща едва.

 

Извадено парче от пъзел

връзва пак на възел

моята спонтанност водопадена

с реалност от слънце ограбена.

 

Въздухът отминал

носи ми копнеж застинал,

чакащ да се прероди,

да убие идващите дни.

 

Борба за оцеляване,

бойното поле - душата ми.

Животворното начало

на смъртта е огледало...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интресено се е получило!!!
  • Инересна идея, търсеща мисъл и прекрасен стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...