Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел
връзва пак на възел
моята спонтанност водопадена
с реалност от слънце ограбена.
Въздухът отминал
носи ми копнеж застинал,
чакащ да се прероди,
да убие идващите дни.
Борба за оцеляване,
бойното поле - душата ми.
Животворното начало
на смъртта е огледало...
© Катя All rights reserved.