Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел
връзва пак на възел
моята спонтанност водопадена
с реалност от слънце ограбена.
Въздухът отминал
носи ми копнеж застинал,
чакащ да се прероди,
да убие идващите дни.
Борба за оцеляване,
бойното поле - душата ми.
Животворното начало
на смъртта е огледало...
© Катя All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
