Feb 19, 2008, 5:03 PM

Огледалото на смъртта  

  Poetry » Other
478 0 2

Ужасно странен момент!

Спомен от предишен фрагмент

опитва се да задуши

моята истина, дишаща едва.

 

Извадено парче от пъзел

връзва пак на възел

моята спонтанност водопадена

с реалност от слънце ограбена.

 

Въздухът отминал

носи ми копнеж застинал,

чакащ да се прероди,

да убие идващите дни.

 

Борба за оцеляване,

бойното поле - душата ми.

Животворното начало

на смъртта е огледало...

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много интресено се е получило!!!
  • Инересна идея, търсеща мисъл и прекрасен стих!
Random works
: ??:??