Ужасно странен момент!
Спомен от предишен фрагмент
опитва се да задуши
моята истина, дишаща едва.
Извадено парче от пъзел
връзва пак на възел
моята спонтанност водопадена
с реалност от слънце ограбена.
Въздухът отминал
носи ми копнеж застинал,
чакащ да се прероди,
да убие идващите дни.
Борба за оцеляване,
бойното поле - душата ми.
Животворното начало
на смъртта е огледало...
© Катя All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
