19.02.2008 г., 17:03 ч.

Огледалото на смъртта  

  Поезия » Друга
479 0 2

Ужасно странен момент!

Спомен от предишен фрагмент

опитва се да задуши

моята истина, дишаща едва.

 

Извадено парче от пъзел

връзва пак на възел

моята спонтанност водопадена

с реалност от слънце ограбена.

 

Въздухът отминал

носи ми копнеж застинал,

чакащ да се прероди,

да убие идващите дни.

 

Борба за оцеляване,

бойното поле - душата ми.

Животворното начало

на смъртта е огледало...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интресено се е получило!!!
  • Инересна идея, търсеща мисъл и прекрасен стих!
Предложения
: ??:??