19.02.2008 г., 17:03

Огледалото на смъртта

641 0 2

Ужасно странен момент!

Спомен от предишен фрагмент

опитва се да задуши

моята истина, дишаща едва.

 

Извадено парче от пъзел

връзва пак на възел

моята спонтанност водопадена

с реалност от слънце ограбена.

 

Въздухът отминал

носи ми копнеж застинал,

чакащ да се прероди,

да убие идващите дни.

 

Борба за оцеляване,

бойното поле - душата ми.

Животворното начало

на смъртта е огледало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интресено се е получило!!!
  • Инересна идея, търсеща мисъл и прекрасен стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...