katkatkat (Катя)
1 155

19 февр. 2008 г., 17:03

Огледалото на смъртта

Поэзия » Другая

639 0 2

Ужасно странен момент!

Спомен от предишен фрагмент

опитва се да задуши

моята истина, дишаща едва.

Извадено парче от пъзел

връзва пак на възел

моята спонтанност водопадена

с реалност от слънце ограбена.

Въздухът отминал

носи ми копнеж застинал,

чакащ да се прероди,

да убие идващите дни.

Борба за оцеляване,

бойното поле - душата ми.

Животворното начало

на смъртта е огледало...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬