9 jun 2007, 23:14

Оглозгана цел 

  Poesía
574 0 4
Заплетена нишка се спъва,

във въпроси затънала чезне...

Тетива на лък износен опъва,

а стрелата потъва във бездна...


А във центъра на целта

приспано очакване тръпне...

Приковано там вече лета,

тежестта своя понася и мъкне...


Едвам се движи, едвам стои

разпиляната, оглозгана цел.

Питал се дали бихме могли

да я докопаме с мигли от тел.


Да отскубнем неделима частица,

да озарим с луната онзи мрак,

който заключи в тъмница

мене и тебе - мишени сме пак.


Но когато стрелата заглъхне

и забие се в нашите ледени мощи...

В боклука лъка ще пъхнем

в ден ще превърнем мрачните нощи.



© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??