9 jun 2007, 23:14

Оглозгана цел 

  Poesía
733 0 4
Заплетена нишка се спъва,
във въпроси затънала чезне...
Тетива на лък износен опъва,
а стрелата потъва във бездна...
А във центъра на целта
приспано очакване тръпне...
Приковано там вече лета,
тежестта своя понася и мъкне...
Едвам се движи, едвам стои
разпиляната, оглозгана цел.
Питал се дали бихме могли
да я докопаме с мигли от тел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??