Оглозгана цел

9 июн. 2007 г., 23:14

Поэзия

658 0 4

Заплетена нишка се спъва,

във въпроси затънала чезне...

Тетива на лък износен опъва,

а стрелата потъва във бездна...

А във центъра на целта

приспано очакване тръпне...

Приковано там вече лета,

тежестта своя понася и мъкне...

Едвам се движи, едвам стои

разпиляната, оглозгана цел.

Питал се дали бихме могли

да я докопаме с мигли от тел.

Да отскубнем неделима частица,

да озарим с луната онзи мрак,

който заключи в тъмница

мене и тебе - мишени сме пак.

Но когато стрелата заглъхне

и забие се в нашите ледени мощи...

В боклука лъка ще пъхнем

в ден ще превърнем мрачните нощи.