Оглозгана цел
Заплетена нишка се спъва,
във въпроси затънала чезне...
Тетива на лък износен опъва,
а стрелата потъва във бездна...
А във центъра на целта
приспано очакване тръпне...
Приковано там вече лета,
тежестта своя понася и мъкне...
Едвам се движи, едвам стои
разпиляната, оглозгана цел.
Питал се дали бихме могли
да я докопаме с мигли от тел.
Да отскубнем неделима частица,
да озарим с луната онзи мрак,
който заключи в тъмница
мене и тебе - мишени сме пак.
Но когато стрелата заглъхне
и забие се в нашите ледени мощи...
В боклука лъка ще пъхнем
в ден ще превърнем мрачните нощи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
