Jun 9, 2007, 11:14 PM

Оглозгана цел 

  Poetry
650 0 4
Заплетена нишка се спъва,

във въпроси затънала чезне...

Тетива на лък износен опъва,

а стрелата потъва във бездна...


А във центъра на целта

приспано очакване тръпне...

Приковано там вече лета,

тежестта своя понася и мъкне...


Едвам се движи, едвам стои

разпиляната, оглозгана цел.

Питал се дали бихме могли

да я докопаме с мигли от тел.


Да отскубнем неделима частица,

да озарим с луната онзи мрак,

който заключи в тъмница

мене и тебе - мишени сме пак.


Но когато стрелата заглъхне

и забие се в нашите ледени мощи...

В боклука лъка ще пъхнем

в ден ще превърнем мрачните нощи.



© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??