Живеем - хората - по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края - писан - без остатък.
Камарим дните на години
и зреем даже, като дини.
Отвън се правим на зелени,
а вътре ставаме червени.
От семките ни, като къкел,
събрали слънцето във бъкел
се раждат новите бостани
от мъжки гащи и фустани. ...