24 feb 2015, 22:31

Оглозгани корите... 

  Poesía » Otra
374 0 2

Живеем - хората - по двойки

на този свят в различни кройки

и мачка ни живота кратък

до края - писан - без остатък.

 

Камарим дните на години

и зреем даже, като дини.

Отвън се правим на зелени,

а вътре ставаме червени.

 

От семките ни, като къкел,

събрали слънцето във бъкел

се раждат новите бостани

от мъжки гащи и фустани.

 

И всичко преходно се скрива

отново във земята крива.

След нас - оглозгани - корите

напомнят само за дедите.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Дочка, за посещението и прочита!
    По странджанския крой и бургаско на "къклицата" казват "къкел"!
    Поздрави от мен!!
  • Благодаря за настроениетоА какво е къкел?Къклица ли?
Propuestas
: ??:??