24 feb 2015, 22:31

Оглозгани корите...

  Poesía » Otra
560 0 2

Живеем - хората - по двойки

на този свят в различни кройки

и мачка ни живота кратък

до края - писан - без остатък.

 

Камарим дните на години

и зреем даже, като дини.

Отвън се правим на зелени,

а вътре ставаме червени.

 

От семките ни, като къкел,

събрали слънцето във бъкел

се раждат новите бостани

от мъжки гащи и фустани.

 

И всичко преходно се скрива

отново във земята крива.

След нас - оглозгани - корите

напомнят само за дедите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Дочка, за посещението и прочита!
    По странджанския крой и бургаско на "къклицата" казват "къкел"!
    Поздрави от мен!!
  • Благодаря за настроениетоА какво е къкел?Къклица ли?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...