Feb 24, 2015, 10:31 PM

Оглозгани корите...

  Poetry » Other
559 0 2

Живеем - хората - по двойки

на този свят в различни кройки

и мачка ни живота кратък

до края - писан - без остатък.

 

Камарим дните на години

и зреем даже, като дини.

Отвън се правим на зелени,

а вътре ставаме червени.

 

От семките ни, като къкел,

събрали слънцето във бъкел

се раждат новите бостани

от мъжки гащи и фустани.

 

И всичко преходно се скрива

отново във земята крива.

След нас - оглозгани - корите

напомнят само за дедите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Дочка, за посещението и прочита!
    По странджанския крой и бургаско на "къклицата" казват "къкел"!
    Поздрави от мен!!
  • Благодаря за настроениетоА какво е къкел?Къклица ли?

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...