24.02.2015 г., 22:31 ч.

Оглозгани корите... 

  Поезия » Друга
401 0 2

Живеем - хората - по двойки

на този свят в различни кройки

и мачка ни живота кратък

до края - писан - без остатък.

 

Камарим дните на години

и зреем даже, като дини.

Отвън се правим на зелени,

а вътре ставаме червени.

 

От семките ни, като къкел,

събрали слънцето във бъкел

се раждат новите бостани

от мъжки гащи и фустани.

 

И всичко преходно се скрива

отново във земята крива.

След нас - оглозгани - корите

напомнят само за дедите.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дочка, за посещението и прочита!
    По странджанския крой и бургаско на "къклицата" казват "къкел"!
    Поздрави от мен!!
  • Благодаря за настроениетоА какво е къкел?Къклица ли?
Предложения
: ??:??