Оглозгани корите...
555
0
2
Живеем - хората - по двойки
на този свят в различни кройки
и мачка ни живота кратък
до края - писан - без остатък.
Камарим дните на години
и зреем даже, като дини.
Отвън се правим на зелени,
а вътре ставаме червени.
От семките ни, като къкел,
събрали слънцето във бъкел
се раждат новите бостани
от мъжки гащи и фустани.
И всичко преходно се скрива
отново във земята крива.
След нас - оглозгани - корите
напомнят само за дедите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
А какво е къкел?Къклица ли?