5 nov 2007, 23:54

Огнен лед

1.3K 0 1
Огнен лед


И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи.

И виждаш ли в очите ми сега...
едничка, мъничка сълза?
Другите изплаках ги преди,
заради начина, по който ме рани.

Но няма смисъл да съм тъжна,
защото знам, че няма да те върна.
Надежда само ми остана
и спомен за отминалите дни.

И вечно тебе ще обичам,
и само твойто име ще изричам!
Любовта ни щеше да ни пари,
но сега самата тя във пламъци гори.
Във черна пепел се превръща
и адът бавно я поглъща.

Боли ме, че така си тръгна!
Но дори да ме раняваш
и дори да ме убиваш...
пак за тебе ще тъжа!
И знам, че пламъкът във мен
леда на моята душа ще разтопи!

А мислехме, че вечността е краят,
но краят се оказа днес...
когато исках всъщност всичко да започне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...