Огнен лед


И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи.

И виждаш ли в очите ми сега...
едничка, мъничка сълза?
Другите изплаках ги преди,
заради начина, по който ме рани.

Но няма смисъл да съм тъжна,
защото знам, че няма да те върна.
Надежда само ми остана
и спомен за отминалите дни.

И вечно тебе ще обичам,
и само твойто име ще изричам!
Любовта ни щеше да ни пари,
но сега самата тя във пламъци гори.
Във черна пепел се превръща
и адът бавно я поглъща.

Боли ме, че така си тръгна!
Но дори да ме раняваш
и дори да ме убиваш...
пак за тебе ще тъжа!
И знам, че пламъкът във мен
леда на моята душа ще разтопи!

А мислехме, че вечността е краят,
но краят се оказа днес...
когато исках всъщност всичко да започне...