5.11.2007 г., 23:54

Огнен лед

1.3K 0 1
Огнен лед


И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи.

И виждаш ли в очите ми сега...
едничка, мъничка сълза?
Другите изплаках ги преди,
заради начина, по който ме рани.

Но няма смисъл да съм тъжна,
защото знам, че няма да те върна.
Надежда само ми остана
и спомен за отминалите дни.

И вечно тебе ще обичам,
и само твойто име ще изричам!
Любовта ни щеше да ни пари,
но сега самата тя във пламъци гори.
Във черна пепел се превръща
и адът бавно я поглъща.

Боли ме, че така си тръгна!
Но дори да ме раняваш
и дори да ме убиваш...
пак за тебе ще тъжа!
И знам, че пламъкът във мен
леда на моята душа ще разтопи!

А мислехме, че вечността е краят,
но краят се оказа днес...
когато исках всъщност всичко да започне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...