5 нояб. 2007 г., 23:54

Огнен лед

1.3K 0 1
Огнен лед


И дори във лед сърцето ми да се превърне,
да тупти и да живее, то ще продължи!
В любов да ти се врича ще започне,
тази бучка лед, скована от лъжи.

И виждаш ли в очите ми сега...
едничка, мъничка сълза?
Другите изплаках ги преди,
заради начина, по който ме рани.

Но няма смисъл да съм тъжна,
защото знам, че няма да те върна.
Надежда само ми остана
и спомен за отминалите дни.

И вечно тебе ще обичам,
и само твойто име ще изричам!
Любовта ни щеше да ни пари,
но сега самата тя във пламъци гори.
Във черна пепел се превръща
и адът бавно я поглъща.

Боли ме, че така си тръгна!
Но дори да ме раняваш
и дори да ме убиваш...
пак за тебе ще тъжа!
И знам, че пламъкът във мен
леда на моята душа ще разтопи!

А мислехме, че вечността е краят,
но краят се оказа днес...
когато исках всъщност всичко да започне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...