vyatur (Аз)
59 454
19 oct 2011, 0:01

Огнена стрела 

  Poesía » Versos blancos
824 0 6

Денят беше красив и спокоен.

Очаквах с вълнение вечерта,

да разказваш при теб как е минал

и колко овации си събрал.

 

Беше ми толкоз красиво.

Изпълнена с гордост за теб.

Но внезапно стрела ме прониза

и ме изхвърли на друга земя.

 

Стъписана - изправена приземих се!

Ослепена от странна светлина

и нищичко друго не виждах,

но усетих, че вече съм сама.

 

Обърнах се и срещах усмивка,

на друг - непознатия  човек,

който прие ме като равна

и разбрах, че така ще вървя.

© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??