Огнена стрела
Денят беше красив и спокоен.
Очаквах с вълнение вечерта,
да разказваш при теб как е минал
и колко овации си събрал.
Беше ми толкоз красиво.
Изпълнена с гордост за теб.
Но внезапно стрела ме прониза
и ме изхвърли на друга земя.
Стъписана - изправена приземих се!
Ослепена от странна светлина
и нищичко друго не виждах,
но усетих, че вече съм сама.
Обърнах се и срещах усмивка,
на друг - непознатия човек,
който прие ме като равна
и разбрах, че така ще вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
