vyatur (Аз)
59 454
19.10.2011 г., 0:01 ч.

Огнена стрела 

  Поезия » Бели стихове
822 0 6

Денят беше красив и спокоен.

Очаквах с вълнение вечерта,

да разказваш при теб как е минал

и колко овации си събрал.

 

Беше ми толкоз красиво.

Изпълнена с гордост за теб.

Но внезапно стрела ме прониза

и ме изхвърли на друга земя.

 

Стъписана - изправена приземих се!

Ослепена от странна светлина

и нищичко друго не виждах,

но усетих, че вече съм сама.

 

Обърнах се и срещах усмивка,

на друг - непознатия  човек,

който прие ме като равна

и разбрах, че така ще вървя.

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??