Денят беше красив и спокоен.
Очаквах с вълнение вечерта,
да разказваш при теб как е минал
и колко овации си събрал.
Беше ми толкоз красиво.
Изпълнена с гордост за теб.
Но внезапно стрела ме прониза
и ме изхвърли на друга земя.
Стъписана - изправена приземих се!
Ослепена от странна светлина
и нищичко друго не виждах,
но усетих, че вече съм сама.
Обърнах се и срещах усмивка,
на друг - непознатия човек,
който прие ме като равна
и разбрах, че така ще вървя.
© Аз All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
