Денят беше красив и спокоен.
Очаквах с вълнение вечерта,
да разказваш при теб как е минал
и колко овации си събрал.
Беше ми толкоз красиво.
Изпълнена с гордост за теб.
Но внезапно стрела ме прониза
и ме изхвърли на друга земя.
Стъписана - изправена приземих се!
Ослепена от странна светлина
и нищичко друго не виждах,
но усетих, че вече съм сама.
Обърнах се и срещах усмивка,
на друг - непознатия човек,
който прие ме като равна
и разбрах, че така ще вървя.
© Аз All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
