vyatur (Аз)
59 454
Oct 19, 2011, 12:01 AM

Огнена стрела 

  Poetry » White poetry
823 0 6

Денят беше красив и спокоен.

Очаквах с вълнение вечерта,

да разказваш при теб как е минал

и колко овации си събрал.

 

Беше ми толкоз красиво.

Изпълнена с гордост за теб.

Но внезапно стрела ме прониза

и ме изхвърли на друга земя.

 

Стъписана - изправена приземих се!

Ослепена от странна светлина

и нищичко друго не виждах,

но усетих, че вече съм сама.

 

Обърнах се и срещах усмивка,

на друг - непознатия  човек,

който прие ме като равна

и разбрах, че така ще вървя.

© Аз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??