23 dic 2008, 7:39

Огнени езици, облизват мечтите

  Poesía
1.2K 0 20

Ледена приказка
изписва дъхът,
... дантели, звездици,
... замръзва домът ни...
Прегърнати мислите
бавно отминаха,
благородни и чисти
с аристократична усмивка.
Езиците огнени
облизват мечтите,
недоволно разголили
... навъсили душите.
Коленичил, животът
в кръстопътя се вглежда,
хвърлен е зарът...
Къде е надеждата?
Закъснелият разум
сглобява нов пъзел,
ехидно-омразен
езика изплезил.
Думите кухи
се лутат безпомощно.
Реалността глуха
закъснява... а е среднощно...
Завързва стрелките
времето застинало
и кристални иглички
забива в мастилото,
с което изписва
лутащата се мощ
на страсти и злоба
... сглобявана любов.
Снегът засипва
спомените топли,
скривайки болката
и стаените вопли.
Крещи тишината,
побеляла до скърцане,
развяла косите,
в дните завързани.


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила Татяна...с малко закъснение ти честитя Имения ден!
    да е живо и здраво името ти...бъди Благословена с много обич.
  • Хареса ми, Прими!
    Стихът ти има оригинални мисли!
    Честита Новата 2009 година!
  • Хубав стих, Таня
    Поздрав
  • Страхотен контраст - огън-сняг! Мже би говори за чистото човешко прераждане под знака на двете стихии или за любовта, която може да изпепеляваща, но и ледено студена! Поздрав от сърце!
  • Честита нова 2009 година, мили приятели! Нека ви донесе здраве и късмет. Трогната съм от вашите послания и оценките ви! Благодаря!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...