Dec 23, 2008, 7:39 AM

Огнени езици, облизват мечтите

  Poetry
1.2K 0 20

Ледена приказка
изписва дъхът,
... дантели, звездици,
... замръзва домът ни...
Прегърнати мислите
бавно отминаха,
благородни и чисти
с аристократична усмивка.
Езиците огнени
облизват мечтите,
недоволно разголили
... навъсили душите.
Коленичил, животът
в кръстопътя се вглежда,
хвърлен е зарът...
Къде е надеждата?
Закъснелият разум
сглобява нов пъзел,
ехидно-омразен
езика изплезил.
Думите кухи
се лутат безпомощно.
Реалността глуха
закъснява... а е среднощно...
Завързва стрелките
времето застинало
и кристални иглички
забива в мастилото,
с което изписва
лутащата се мощ
на страсти и злоба
... сглобявана любов.
Снегът засипва
спомените топли,
скривайки болката
и стаените вопли.
Крещи тишината,
побеляла до скърцане,
развяла косите,
в дните завързани.


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Татяна...с малко закъснение ти честитя Имения ден!
    да е живо и здраво името ти...бъди Благословена с много обич.
  • Хареса ми, Прими!
    Стихът ти има оригинални мисли!
    Честита Новата 2009 година!
  • Хубав стих, Таня
    Поздрав
  • Страхотен контраст - огън-сняг! Мже би говори за чистото човешко прераждане под знака на двете стихии или за любовта, която може да изпепеляваща, но и ледено студена! Поздрав от сърце!
  • Честита нова 2009 година, мили приятели! Нека ви донесе здраве и късмет. Трогната съм от вашите послания и оценките ви! Благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...