23.12.2008 г., 7:39

Огнени езици, облизват мечтите

1.2K 0 20

Ледена приказка
изписва дъхът,
... дантели, звездици,
... замръзва домът ни...
Прегърнати мислите
бавно отминаха,
благородни и чисти
с аристократична усмивка.
Езиците огнени
облизват мечтите,
недоволно разголили
... навъсили душите.
Коленичил, животът
в кръстопътя се вглежда,
хвърлен е зарът...
Къде е надеждата?
Закъснелият разум
сглобява нов пъзел,
ехидно-омразен
езика изплезил.
Думите кухи
се лутат безпомощно.
Реалността глуха
закъснява... а е среднощно...
Завързва стрелките
времето застинало
и кристални иглички
забива в мастилото,
с което изписва
лутащата се мощ
на страсти и злоба
... сглобявана любов.
Снегът засипва
спомените топли,
скривайки болката
и стаените вопли.
Крещи тишината,
побеляла до скърцане,
развяла косите,
в дните завързани.


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Татяна...с малко закъснение ти честитя Имения ден!
    да е живо и здраво името ти...бъди Благословена с много обич.
  • Хареса ми, Прими!
    Стихът ти има оригинални мисли!
    Честита Новата 2009 година!
  • Хубав стих, Таня
    Поздрав
  • Страхотен контраст - огън-сняг! Мже би говори за чистото човешко прераждане под знака на двете стихии или за любовта, която може да изпепеляваща, но и ледено студена! Поздрав от сърце!
  • Честита нова 2009 година, мили приятели! Нека ви донесе здраве и късмет. Трогната съм от вашите послания и оценките ви! Благодаря!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...