12 jul 2012, 9:37

Ограбване

  Poesía » Otra
720 0 20

давах, давах...

давах безпощадно, 

давах, без да мисля,

давах, без да искам,

давах, ограбвайки 

от себе си,

давах, ограбвайки

от любовта,

и накрая разбрах -

ограбила съм нея,

давайки ù,

без да взима...

давайки ù,

без тя да поиска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • една, но не и единствена...
  • да,една,но извън думата "една"..сериозно
  • може би наистина трябва един обет за мълчание, едно пречистване, защото бяга същността, която бива наричана с много имена, но си остава една
  • не го наричай никак,Мария..докато се изрече,дори един звук..-и "сега" е вече минало..тази Реалност е по-бърза от всичко и не може да се улови..както е казал Лао Дзь "който знае,не говори,който говори,не знае"
  • даденото-дадено, взетото, взето, важно е това, което е СЕГА!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...