misteriqta (Мария)
2 325

12.07.2012 г., 9:37

Ограбване

Поезия » Друга

715 0 20

давах, давах...

давах безпощадно,

давах, без да мисля,

давах, без да искам,

давах, ограбвайки

от себе си,

давах, ограбвайки

от любовта,

и накрая разбрах -

ограбила съм нея,

давайки ù,

без да взима...

давайки ù,

без тя да поиска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

misteriqta (Мария)

една, но не и единствена...

2012-07-13T23:58:30+03:00
geowid (Георги Видинов)

да,една,но извън думата "една"..сериозно

2012-07-13T23:56:33+03:00
misteriqta (Мария)

може би наистина трябва един обет за мълчание, едно пречистване, защото бяга същността, която бива наричана с много имена, но си остава една

2012-07-13T23:39:47+03:00
geowid (Георги Видинов)

не го наричай никак,Мария..докато се изрече,дори един звук..-и "сега" е вече минало..тази Реалност е по-бърза от всичко и не може да се улови..както е казал Лао Дзь "който знае,не говори,който говори,не знае"

2012-07-13T23:35:35+03:00
misteriqta (Мария)

даденото-дадено, взетото, взето, важно е това, което е СЕГА!

2012-07-13T23:28:37+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0