misteriqta (Мария)
2 325

Jul 12, 2012, 9:37 AM

Ограбване

Poetry » Other

718 0 20

давах, давах...

давах безпощадно,

давах, без да мисля,

давах, без да искам,

давах, ограбвайки

от себе си,

давах, ограбвайки

от любовта,

и накрая разбрах -

ограбила съм нея,

давайки ù,

без да взима...

давайки ù,

без тя да поиска...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

misteriqta (Мария)

една, но не и единствена...

2012-07-13T23:58:30+03:00
geowid (Георги Видинов)

да,една,но извън думата "една"..сериозно

2012-07-13T23:56:33+03:00
misteriqta (Мария)

може би наистина трябва един обет за мълчание, едно пречистване, защото бяга същността, която бива наричана с много имена, но си остава една

2012-07-13T23:39:47+03:00
geowid (Георги Видинов)

не го наричай никак,Мария..докато се изрече,дори един звук..-и "сега" е вече минало..тази Реалност е по-бърза от всичко и не може да се улови..както е казал Лао Дзь "който знае,не говори,който говори,не знае"

2012-07-13T23:35:35+03:00
misteriqta (Мария)

даденото-дадено, взетото, взето, важно е това, което е СЕГА!

2012-07-13T23:28:37+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0