Стаята скривалище отново става,

завивките потъващ пясък,

усмивката желание издава

в очите онзи мистериозен блясък.

Очаквайки, прехапваш устни.

Сърцата бързо ускоряват!

Целувките са все по-вкусни…

Огнен танц телата заиграват!

Ураган, светкавици, разруха…

Страстта – стихия най-ужасна,

за разум и причина глуха –

изгаряща, безмилостна, прекрасна…

Душите обгорени ще затлеят

единствен спомен тук е пепелта,

но дори за миг от нея да се сгреят –

не напразна саможертва е била!