Nov 13, 2013, 8:54 PM  

Огън

  Poetry » Love
822 0 0

Стаята скривалище отново става,

завивките потъващ пясък,

усмивката желание издава

в очите онзи мистериозен блясък.

Очаквайки, прехапваш устни.

Сърцата бързо ускоряват!

Целувките са все по-вкусни…

Огнен танц телата заиграват!

Ураган, светкавици, разруха…

Страстта – стихия най-ужасна,

за разум и причина глуха –

изгаряща, безмилостна, прекрасна…

Душите обгорени ще затлеят

единствен спомен тук е пепелта,

но дори за миг от нея да се сгреят –

не напразна саможертва е била!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...