13.11.2013 г., 20:54  

Огън

820 0 0

Стаята скривалище отново става,

завивките потъващ пясък,

усмивката желание издава

в очите онзи мистериозен блясък.

Очаквайки, прехапваш устни.

Сърцата бързо ускоряват!

Целувките са все по-вкусни…

Огнен танц телата заиграват!

Ураган, светкавици, разруха…

Страстта – стихия най-ужасна,

за разум и причина глуха –

изгаряща, безмилостна, прекрасна…

Душите обгорени ще затлеят

единствен спомен тук е пепелта,

но дори за миг от нея да се сгреят –

не напразна саможертва е била!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...