3 abr 2013, 16:22

Огън (на малкия брат, който никога няма да имам)

  Poesía » Otra
589 0 2
Далече съм аз, далече си ти,

къде изтляха нашите мечти?

В мен гори любов дълбока,

която аз да спра не мога.

 

Ти, братче мило,

защо не си се родило,

та радост да ми носиш във дните,

да ми облекчаваш тъгите?

 

Ти, дете чисто,

от любов изтъкано лъчисто,

къде си за мен в дни тежки,

кога има товар не за едни плèщи?

 

Затуй, моля те, майко!

Почакай за малко!

Подкрепи ми поне ти,

от усилие умът ми ще отлети!

 

Но далече съм аз, далече си ти!

Къде изтляха нашите мечти?

В мен гори любов спотаена,

с никого несподелена…

 

26.06.2011, Варна, Колелото

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...