3.04.2013 г., 16:22

Огън (на малкия брат, който никога няма да имам)

584 0 2
Далече съм аз, далече си ти,

къде изтляха нашите мечти?

В мен гори любов дълбока,

която аз да спра не мога.

 

Ти, братче мило,

защо не си се родило,

та радост да ми носиш във дните,

да ми облекчаваш тъгите?

 

Ти, дете чисто,

от любов изтъкано лъчисто,

къде си за мен в дни тежки,

кога има товар не за едни плèщи?

 

Затуй, моля те, майко!

Почакай за малко!

Подкрепи ми поне ти,

от усилие умът ми ще отлети!

 

Но далече съм аз, далече си ти!

Къде изтляха нашите мечти?

В мен гори любов спотаена,

с никого несподелена…

 

26.06.2011, Варна, Колелото

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...