1 sept 2013, 12:16

Огънят ще стихне

  Poesía
562 0 1

След  дългия и празен ден

очите си не искаш да затваряш,

купища мисли поставяш в плен,

мисли, за които не щеш да отговаряш.

 

Разумът ти моли за мъничко сън,

душата ти се бори с пламтящи колебания,

иска ти се да избягаш на далече, вън,

но винаги оставаш, в плен на неугасващи желания.

 

Мислиш си: „Ще дойде утре!”

и нощта ще е изтрила твоето съзнание.

Скатаваш чувствата си на дълбоко, вътре

и си въобразяваш, че не им обръщаш повече внимание.

 

Но те си чакат...

Както всяко цвете чака да отмине вихруващата зима.

И щом топлите лъчи до него стигнат,

се съживява бързо и красотата, с която те привлича, пак я има.

 

Чакат си и после се завръщат,

в момент, в който най-мъничко очакваш

и в силата си те отново те обгръщат,

притискат те и от тях няма как да се измъкваш.

 

Затова предай се...

Нека в тялото ти да избухне тоз пожар.

Нека, радвай се...

И не пречи на чувствата да бъдат твоя господар.

 

Накрая всичко бушуващо в тебе ще утихне

и нищо от теб не ще иска назад да се връща.

Защото желанията ти ще са реалност, огънят ще стихне,

нежно потушен от жената, която винаги ще те прегръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Дурчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...