След дългия и празен ден
очите си не искаш да затваряш,
купища мисли поставяш в плен,
мисли, за които не щеш да отговаряш.
Разумът ти моли за мъничко сън,
душата ти се бори с пламтящи колебания,
иска ти се да избягаш на далече, вън,
но винаги оставаш, в плен на неугасващи желания.
Мислиш си: „Ще дойде утре!”
и нощта ще е изтрила твоето съзнание.
Скатаваш чувствата си на дълбоко, вътре
и си въобразяваш, че не им обръщаш повече внимание. ...