12 jun 2025, 21:16

Огърлица на съдбата - Лилит( част четвърта)

277 0 0

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

13.

 

Магията на похотта балсам 

нанася по Лилит и в транс рояк 

от нежни удоволствия са знак 

привличащи със зов " Насам... Насам... "

По- хубаво, по- страстно и по- силно 

увлича изкушение без бряг.

Залива ненаситното обилно 

море от бляновете пак и пак...

Изкусно призраци необуздани 

творят усещане с ефирни длани.

 

14.

 

Безумното не спира се пред праг.

Минава през стени, през планини 

и безвъзвратно всичко ще плени 

щом то е план на царственния мрак.

Планира Сатаната поглед впил 

там в светлите и живите страни.

Пресмята с ум коварен и със стил:

" Ще има ( казва) хаос и войни!

Да бъдеш паднал ангел е позор! "

" Така е... " демони отвръщат в хор.

 

15.

 

Тържественото Рая промени-

прекрасна Ева в дар се появи.

Адам живот изгряващ обнови,

лъчи танцуват с пъстри светлини.

Запяват птици в полета си песни,

животни щъкат в храсти, по треви 

и ангел висш със стихове чудесни 

възхваля Бог, с любов благослови:

" Адам и Ева, Божии чада,

доброто ви приветства по света! "

 

16.

 

Лилит се стресна, мигом я обви 

сред сладките илюзии съмнение.

Душата й разяде притеснение,

сърцето като хищен вълк зави.

" Съпруга нова има си Адам! "

прошепна Сатаната с " умиление" .

" Сърцето си от ярост ще изям!!!

( Лилит е бясна) Искам отмъщение!!!

Вземи я... Изтръгни ми ти душата!!! "

" Изящество!!! " възкликна Сатаната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...