12.06.2025 г., 21:16

Огърлица на съдбата - Лилит( част четвърта)

272 0 0

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

13.

 

Магията на похотта балсам 

нанася по Лилит и в транс рояк 

от нежни удоволствия са знак 

привличащи със зов " Насам... Насам... "

По- хубаво, по- страстно и по- силно 

увлича изкушение без бряг.

Залива ненаситното обилно 

море от бляновете пак и пак...

Изкусно призраци необуздани 

творят усещане с ефирни длани.

 

14.

 

Безумното не спира се пред праг.

Минава през стени, през планини 

и безвъзвратно всичко ще плени 

щом то е план на царственния мрак.

Планира Сатаната поглед впил 

там в светлите и живите страни.

Пресмята с ум коварен и със стил:

" Ще има ( казва) хаос и войни!

Да бъдеш паднал ангел е позор! "

" Така е... " демони отвръщат в хор.

 

15.

 

Тържественото Рая промени-

прекрасна Ева в дар се появи.

Адам живот изгряващ обнови,

лъчи танцуват с пъстри светлини.

Запяват птици в полета си песни,

животни щъкат в храсти, по треви 

и ангел висш със стихове чудесни 

възхваля Бог, с любов благослови:

" Адам и Ева, Божии чада,

доброто ви приветства по света! "

 

16.

 

Лилит се стресна, мигом я обви 

сред сладките илюзии съмнение.

Душата й разяде притеснение,

сърцето като хищен вълк зави.

" Съпруга нова има си Адам! "

прошепна Сатаната с " умиление" .

" Сърцето си от ярост ще изям!!!

( Лилит е бясна) Искам отмъщение!!!

Вземи я... Изтръгни ми ти душата!!! "

" Изящество!!! " възкликна Сатаната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...