Огърлица на съдбата - Лилит( част четвърта)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

13.

Магията на похотта балсам 

нанася по Лилит и в транс рояк 

от нежни удоволствия са знак 

привличащи със зов " Насам... Насам... "

По- хубаво, по- страстно и по- силно 

увлича изкушение без бряг.

Залива ненаситното обилно 

море от бляновете пак и пак...

Изкусно призраци необуздани 

творят усещане с ефирни длани.

14.

Безумното не спира се пред праг.

Минава през стени, през планини 

и безвъзвратно всичко ще плени 

щом то е план на царственния мрак.

Планира Сатаната поглед впил 

там в светлите и живите страни.

Пресмята с ум коварен и със стил:

" Ще има ( казва) хаос и войни!

Да бъдеш паднал ангел е позор! "

" Така е... " демони отвръщат в хор.

15.

Тържественото Рая промени-

прекрасна Ева в дар се появи.

Адам живот изгряващ обнови,

лъчи танцуват с пъстри светлини.

Запяват птици в полета си песни,

животни щъкат в храсти, по треви 

и ангел висш със стихове чудесни 

възхваля Бог, с любов благослови:

" Адам и Ева, Божии чада,

доброто ви приветства по света! "

16.

Лилит се стресна, мигом я обви 

сред сладките илюзии съмнение.

Душата й разяде притеснение,

сърцето като хищен вълк зави.

" Съпруга нова има си Адам! "

прошепна Сатаната с " умиление" .

" Сърцето си от ярост ще изям!!!

( Лилит е бясна) Искам отмъщение!!!

Вземи я... Изтръгни ми ти душата!!! "

" Изящество!!! " възкликна Сатаната.