Огърлица на съдбата - Лилит( част четвърта)
ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
13.
Магията на похотта балсам
нанася по Лилит и в транс рояк
от нежни удоволствия са знак
привличащи със зов " Насам... Насам... "
По- хубаво, по- страстно и по- силно
увлича изкушение без бряг.
Залива ненаситното обилно
море от бляновете пак и пак...
Изкусно призраци необуздани
творят усещане с ефирни длани.
14.
Безумното не спира се пред праг.
Минава през стени, през планини
и безвъзвратно всичко ще плени
щом то е план на царственния мрак.
Планира Сатаната поглед впил
там в светлите и живите страни.
Пресмята с ум коварен и със стил:
" Ще има ( казва) хаос и войни!
Да бъдеш паднал ангел е позор! "
" Така е... " демони отвръщат в хор.
15.
Тържественото Рая промени-
прекрасна Ева в дар се появи.
Адам живот изгряващ обнови,
лъчи танцуват с пъстри светлини.
Запяват птици в полета си песни,
животни щъкат в храсти, по треви
и ангел висш със стихове чудесни
възхваля Бог, с любов благослови:
" Адам и Ева, Божии чада,
доброто ви приветства по света! "
16.
Лилит се стресна, мигом я обви
сред сладките илюзии съмнение.
Душата й разяде притеснение,
сърцето като хищен вълк зави.
" Съпруга нова има си Адам! "
прошепна Сатаната с " умиление" .
" Сърцето си от ярост ще изям!!!
( Лилит е бясна) Искам отмъщение!!!
Вземи я... Изтръгни ми ти душата!!! "
" Изящество!!! " възкликна Сатаната.
© Асенчо Грудев All rights reserved.