18 ago 2010, 18:58

Ох, мачооо! 

  Poesía » De humor
866 0 14

 

 

Любовта ми замайва главата

най-банално и още в зори.

На събуждане – още в кревата -

и не искам да ставам дори!

 

Той – пламтяща кибритена клечка

към барута във мойто сърце!

Той, мъжът! Не, не мъж – Боримечка!

Аз съм... съненото му ребърце...

 

Гръмогласен, уверен, чутовен,

той събужда квартала във шест.

И сърца клети с трепет любовен

във краката му падат, без чест.

 

Той пак яхва, по рицарски славен,

своя яко ръмжащ Росинант.

Аз въздишам, протягам се... ставам!

Няма никакъв друг вариант.

 

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??