Любовта ми замайва главата
най-банално и още в зори.
На събуждане – още в кревата -
и не искам да ставам дори!
Той – пламтяща кибритена клечка
към барута във мойто сърце!
Той, мъжът! Не, не мъж – Боримечка!
Аз съм... съненото му ребърце...
Гръмогласен, уверен, чутовен,
той събужда квартала във шест.
И сърца клети с трепет любовен
във краката му падат, без чест. ...