Aug 18, 2010, 6:58 PM
Ох, мачооо!
Любовта ми замайва главата
най-банално и още в зори.
На събуждане – още в кревата -
и не искам да ставам дори!
Той – пламтяща кибритена клечка
към барута във мойто сърце!
Той, мъжът! Не, не мъж – Боримечка!
Аз съм... съненото му ребърце...
Гръмогласен, уверен, чутовен,
той събужда квартала във шест.
И сърца клети с трепет любовен
във краката му падат, без чест.
Той пак яхва, по рицарски славен,
своя яко ръмжащ Росинант.
Аз въздишам, протягам се... ставам!
Няма никакъв друг вариант.
© Нелиса All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!
-
Много оригинално,чаровнице!
-
Поклон пред светлия ти гений!
-
ехеее, Боримечката на Росинант. Смело!
Харесва ми! -
Благодаря ви, Ивон, Виктор, Ани, Плами и Жари!
Нали любовта била другото лице на омразата (или май беше обратното?
Така че се опитах да го обикна в шест сутринта и...ето какво се получи -
Да! Няма! Поздрав!
-
Страхотен стих, които носи страхотно настроение!
Браво! -
Злободневна гротеска...
Благодаря ти - усмихна ме.
Бъди !!! -
Здравейте, здравейте!
Радвам се, че сте споделили утринните ми трепети
Благодаря ви за усмивките
-
Росинант е 500 кубика
4-тактов на две колела.
Всяка сутрин квартала изтиква
с рев ужасен от всички легла. -
Милата... разнежи ме с този сън (тези мъже май само в сънищата ни живеят )
-
Къде се губиш, момиче?
-
-
хе-хе !
