Ох, мачооо!
Любовта ми замайва главата
най-банално и още в зори.
На събуждане – още в кревата -
и не искам да ставам дори!
Той – пламтяща кибритена клечка
към барута във мойто сърце!
Той, мъжът! Не, не мъж – Боримечка!
Аз съм... съненото му ребърце...
Гръмогласен, уверен, чутовен,
той събужда квартала във шест.
И сърца клети с трепет любовен
във краката му падат, без чест.
Той пак яхва, по рицарски славен,
своя яко ръмжащ Росинант.
Аз въздишам, протягам се... ставам!
Няма никакъв друг вариант.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
