Денят ми е син на бели точки –
малко по-тъмен от роклята ми.
Чакането дълго ще се проточи.
Като от измяната болката ми.
И бледото слънце се промъква
през сивата мъгла на позора.
Опитва надеждата да изтъква,
но очите са взрени в кръгозора.
Не искам да виждат и да вярват,
че там се крие бъдещето светло.
Краката неспособни са да бягат
с ясни стъпки по трасето цветно. ...