Охладено жигосване
Денят ми е син на бели точки –
малко по-тъмен от роклята ми.
Чакането дълго ще се проточи.
Като от измяната болката ми.
И бледото слънце се промъква
през сивата мъгла на позора.
Опитва надеждата да изтъква,
но очите са взрени в кръгозора.
Не искам да виждат и да вярват,
че там се крие бъдещето светло.
Краката неспособни са да бягат
с ясни стъпки по трасето цветно.
Не е никакъв проблем тук да съм.
Уютно е, макар и малко студено.
Красотата я срещам само насън.
А наяве се крие от мен смутено.
Не ще рискувам пак със търсене
на една причина, за да продължа.
Вече преживях тежко жигосване -
едва блажено охладено от дъжда.
Затова съм в рокля синьо-бяла.
Обличана е неведнъж.. преди.
Ако ме открият, ще съм още цяла,
но осеяна от пукнатини и следи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биби Всички права запазени
