2 feb 2008, 15:25

"Охлюв по стръмното"*

1.7K 0 8

Катерим се нагоре.

До безкрая.

Дори когато падаме,

се движим.

И ставаме.

Напред се продължава.

Не знаем как да спрем.

И грешки нижем.

 

Катерим се нагоре.

Без подкрепа.

Ако някой падне,

може и да го стъпчем.

Но след като преминем,

той ще стане,

и ще продължи

по пътя да се бори.

 

Катерим се нагоре.

Уж към рая.

Където сме и най-добри.

Във всичко.

Неизвестността дели ни.

Пътя ни пресича.

А ние си оставаме

непоклатими.

 

Катерим се нагоре.

Все по стръмното.

За жертви даваме

собствените си души.

Не се страхуваме -

страхът поглъща ни!

Но рече Бог, че светлината е добро,

и ние все към нея се стремим...

 

*Заглавие на повест от братя Стругацки

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...