2 feb 2008, 15:25

"Охлюв по стръмното"*

1.7K 0 8

Катерим се нагоре.

До безкрая.

Дори когато падаме,

се движим.

И ставаме.

Напред се продължава.

Не знаем как да спрем.

И грешки нижем.

 

Катерим се нагоре.

Без подкрепа.

Ако някой падне,

може и да го стъпчем.

Но след като преминем,

той ще стане,

и ще продължи

по пътя да се бори.

 

Катерим се нагоре.

Уж към рая.

Където сме и най-добри.

Във всичко.

Неизвестността дели ни.

Пътя ни пресича.

А ние си оставаме

непоклатими.

 

Катерим се нагоре.

Все по стръмното.

За жертви даваме

собствените си души.

Не се страхуваме -

страхът поглъща ни!

Но рече Бог, че светлината е добро,

и ние все към нея се стремим...

 

*Заглавие на повест от братя Стругацки

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...