2 февр. 2008 г., 15:25

"Охлюв по стръмното"*

1.7K 0 8

Катерим се нагоре.

До безкрая.

Дори когато падаме,

се движим.

И ставаме.

Напред се продължава.

Не знаем как да спрем.

И грешки нижем.

 

Катерим се нагоре.

Без подкрепа.

Ако някой падне,

може и да го стъпчем.

Но след като преминем,

той ще стане,

и ще продължи

по пътя да се бори.

 

Катерим се нагоре.

Уж към рая.

Където сме и най-добри.

Във всичко.

Неизвестността дели ни.

Пътя ни пресича.

А ние си оставаме

непоклатими.

 

Катерим се нагоре.

Все по стръмното.

За жертви даваме

собствените си души.

Не се страхуваме -

страхът поглъща ни!

Но рече Бог, че светлината е добро,

и ние все към нея се стремим...

 

*Заглавие на повест от братя Стругацки

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...