2.02.2008 г., 15:25 ч.

"Охлюв по стръмното"* 

  Поезия » Философска
1279 0 8

Катерим се нагоре.

До безкрая.

Дори когато падаме,

се движим.

И ставаме.

Напред се продължава.

Не знаем как да спрем.

И грешки нижем.

 

Катерим се нагоре.

Без подкрепа.

Ако някой падне,

може и да го стъпчем.

Но след като преминем,

той ще стане,

и ще продължи

по пътя да се бори.

 

Катерим се нагоре.

Уж към рая.

Където сме и най-добри.

Във всичко.

Неизвестността дели ни.

Пътя ни пресича.

А ние си оставаме

непоклатими.

 

Катерим се нагоре.

Все по стръмното.

За жертви даваме

собствените си души.

Не се страхуваме -

страхът поглъща ни!

Но рече Бог, че светлината е добро,

и ние все към нея се стремим...

 

*Заглавие на повест от братя Стругацки

© Джули Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??