"Охлюв по стръмното"*
Катерим се нагоре.
До безкрая.
Дори когато падаме,
се движим.
И ставаме.
Напред се продължава.
Не знаем как да спрем.
И грешки нижем.
Катерим се нагоре.
Без подкрепа.
Ако някой падне,
може и да го стъпчем.
Но след като преминем,
той ще стане,
и ще продължи
по пътя да се бори.
Катерим се нагоре.
Уж към рая.
Където сме и най-добри.
Във всичко.
Неизвестността дели ни.
Пътя ни пресича.
А ние си оставаме
непоклатими.
Катерим се нагоре.
Все по стръмното.
За жертви даваме
собствените си души.
Не се страхуваме -
страхът поглъща ни!
Но рече Бог, че светлината е добро,
и ние все към нея се стремим...
*Заглавие на повест от братя Стругацки
© Джули All rights reserved.
