В стиха си недодялан, груб, 

трудничко родил се днес,

твърде, твърде закъсняла

диря брод и браня чест.

Как се случи тъй, не зная,

на листа бял се доверих.

Той изслуша ме до края,

показа ми, къде сгреших.

Можах на него аз да кажа

защо, къде и как боли,

и задраскан, даже смачкан,

сълзите ми той пресуши.

Добре е лист бял да си имаш,

в студените вечери зимни.
Но чуй - сякаш звънна китара
и ето, някой запява.
В началото - плахо и тихо,
после - все по-красиво, 
сякаш Пирин запял е 
за своята хубост и сила.
Ой, красив си, Ирине-Пирине.
Дай ни, Пирине, от своята мощ,
дай ни, Пирине, от своите песни.
Ний ще дадем ти наште сърца.