Ой, красив си, Пирине
В стиха си недодялан, груб,
трудничко родил се днес,
твърде, твърде закъсняла
диря брод и браня чест.
Как се случи тъй, не зная,
на листа бял се доверих.
Той изслуша ме до края,
показа ми, къде сгреших.
Можах на него аз да кажа
защо, къде и как боли,
и задраскан, даже смачкан,
сълзите ми той пресуши.
Добре е лист бял да си имаш,
в студените вечери зимни.
Но чуй - сякаш звънна китара
и ето, някой запява.
В началото - плахо и тихо,
после - все по-красиво,
сякаш Пирин запял е
за своята хубост и сила.
Ой, красив си, Ирине-Пирине.
Дай ни, Пирине, от своята мощ,
дай ни, Пирине, от своите песни.
Ний ще дадем ти наште сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Русева Всички права запазени
